Нашето пътуване като млади репортери със специални потребности ни отведе на много места, където открихме истории за смелост, труд и вдъхновение. Но последната ни спирка беше различна – по-тиха, по-емоционална, сякаш носеше дъх на вяра, избродиран с конец.
В Бургас влязохме в малко, светло магазинче. Над входа блестеше табела с топло име – „Нарисувай ми усмивка“. Там ни очакваше Валентин Тодоров, председател на сдружение „Онкоболни и приятели“. Усмихнат и благ човек, който още с първите думи ни накара да се почувстваме добре дошли.
„Нарисувай ми усмивка“ стартира през 2015 година, когато печели наградата на Българския център за нестопанско право за най-добър социален бизнес план. Оттогава предприятието е не просто работно място, а спасителен бряг за хора, преминали през битката с онкологично заболяване. Тук работят онкоболни в ремисия, а приходите от техния труд подпомагат два дневни центъра – един за възрастни и един за деца на онкоболни.
Първо се потопихме в красотата на магазинчето. Ръчно рисувани аксесоари, традиционни бродерии, сувенири от текстил – сякаш всяка нишка беше молитва, всяка шевица – разказ за човешка сила. После посетихме цеха, където машините бродираха не просто плат, а духа на българския фолклор, сякаш заключен в иглата и събуден в цветовете.
Най-силно ни докосна посещението в центъра за рехабилитация. Там Валентин ни разказа как съдбата го е поставила на кръстопът и как от този момент той е избрал да посвети живота си на каузата. Говореше спокойно, но думите му носеха сила – за битките, за наградите, за трудния път и за бъдещето, което вижда със светлина.
Разбрахме, че целите на сдружението са големи: да гарантират достъп до качествено лечение и грижи, равни шансове, достойно място в обществото за онкоболните. Да ги информират за правата им, да отстояват интересите им пред институциите, да помагат на социално слабите и нуждаещите се, да пазят човешкото достойнство и надеждата за нормален живот.
Когато си тръгвахме, носехме не просто впечатления от видяното, а енергията на хората, които влагат сърце и ръце в тази кауза. Усещахме, че всяка бродерия и всеки сувенир са повече от продукт – те са частица надежда, вплетена в конец и усмивка.
„Нарисувай ми усмивка“ ни показа, че когато животът поставя хората на изпитание, отговорът може да бъде не само болка, но и съзидание. Надяваме се тяхната сила и шевици да влязат в сърцата на още много хора – защото когато един конец избродира усмивка, той всъщност избродира и бъдеще.
