Когато станахме в ранното утро, въздухът беше свеж, и сърцата ни биеха нетърпеливо, днес щяхме да посетим „Чудната градина“ край Добрич. Ние, група млади хора със специални потребности, репортери за един ден, тръгнахме с надежда да видим как се сбъдват мечтите за достоен живот. Пристигнахме точно както сме се уговорили. На входа ни посрещна Мария Методиева – красива, усмихната, с очи, в които пламти кауза. Много я познавахме от социалните мрежи, от публикациите ѝ, където говори с такава искреност и страст за лицата с интелектуални затруднения и техните семейства. Но да я видим лично – беше друго.
Идеята за „Чудната градина“ стартира през 2017-а година, когато фондация „Свети Николай Чудотворец“ решава, че има нужда не просто от съчувствие, а от възможност.Чудната градина вече се простира върху 14 декара, предоставени от Община Добрич, а от 2018 г. до днес се ангажират десетки младежи с интелектуални затруднения, които работят в зеленчукови площи и оранжерии, отглеждайки цветя и зеленчуци.
Гледката беше вълнуваща: младите хора се трудеха усърдно, събираха есенната реколта и се радваха на постигнатото. Мария ни разказа за началото – през 2017-а идеята се родила в главите им като мечта, после фондонабирането, усилията, грешките, възторга.
От нашата гледна точка, най-ценното тук не са само реколтите или зеленината, най-ценното е, че тези младежи получават работа, получават заплата, получават уважение. Те учат умения, които някои биха мислили за прости, но които дават смисъл, дисциплина, грижа, отговорност. Чувстваме се част от това: когато Мария говореше за предизвикателствата – липсата на опит в началото, трудностите със средствата – ние слушахме и вярвахме, защото виждахме, че всяка капка усилие носи плод.
Когато напуснахме „Чудната градина“, носехме в торбите си пресни зеленчуци — с мирис на земя и надежда. И с висок пулс, и с възторг. За нас това не е просто социално предприятие. За нас това е доказателство, че дори когато обществото ти казва „не можеш“, ти можеш с подкрепа, вяра и работа.
„Чудната градина“ е знак, че когато се обединят добрите хора – дарители, община, семейства и самите младежи, се ражда нещо по-голямо от възможностите. Това е надежда. Това е промяна.
