Когато сутрешното слънце се прокрадна над зелените хребети на Стара планина, нашата малка, но колоритна група тръгна на път с едно различно усещане – не просто на екскурзия, а на мисия. Бяхме хора от различни неравностойни групи – с физически увреждания, младежи без родителска подкрепа, дълготрайно безработни. Но днес всички бяхме репортери. Имахме очи да виждаме отвъд видимото и уши да чуем онова, което често остава нечуто – историите зад социалните предприятия.
Първата ни спирка беше Трявна – сърцето на българската възрожденска душевност.
Централната уличка ни посрещна с тихата си калдъръмена мелодия, сякаш стъпвахме не по камъни, а по спомени. Аромат на кафе на пясък се носеше от близкото дюкянче, смесен с мириса на топла халва и розов локум. Малките къщички, сгушени една до друга, дървени и бели, носеха в себе си паметта на старите занаятчии – дюлгери, дърворезбари, зографи. Тези къщи вече не бяха само сгради – те бяха живи галерии на българския дух.
Така стигнахме до магазинчето към социалното предприятие „Работилница за сувенири и култура“ към Сдружение „Цветница“. Там ни посрещна Тодор – с топли очи и ръкуване като стар приятел. Истински балканджия, в чиито очи грееше откритото българско гостоприемство.
– Добре сте ми дошли, хора с мисия! – каза той с усмивка, която сякаш можеше да стопли дори камък.
Вътре – съкровище. Ръчно рисувани изделия от дърво и картини. Всеки сувенир носеше частица от България – не тази от брошурите, а истинската, която се пази в сърцето. Бяхме впечатлени. Не просто от майсторството, а от усещането, че тези изделия имат душа.
След това поехме към самата работилничка. Влязохме в уютно пространство, изпълнено с тишина, но не празна, а творческа. Въздухът ухаеше на дърво, восък и билков чай. Тук срещнахме хората зад тези сувенири – сензитивни, топли и съсредоточени. Лица, които често биват подминавани от системата, тук имаха свое място и глас.
Социалното предприятие е създадено от Доника Балабанова – жена с несломим дух и вяра в човешкия потенциал. По проект към ОПРЧ тя успява да даде шанс на 12 лица с увреждания. От 2023 г. предприятието влиза в регистъра на социалните предприятия по Закона за социалната и солидарна икономика. Но цифрите не разказват всичко. Това, което видяхме, беше едно семейство. Работилницата не беше просто работно място, а лечебно пространство – където ръцете се научават да създават, а сърцата – да се гордеят със себе си.
В разговор с Доника, разбрахме колко силен може да бъде един предприемачески дух, когато е воден не от печалба, а от смисъл. В малките и икономически уязвими региони като Трявна, една такава инициатива не само осигурява работа – тя вдъхва живот. Дава идентичност, увереност и принадлежност. А когато продукцията е вплетена в българските традиции – тя носи стойност, която не може да бъде измерена само с пари.
Не само с трепет в сърцето, но и с вдъхновение си тръгнахме от „Цветница“. За много от нас тази среща не беше просто интересно преживяване, а нова перспектива. Видяхме как социалната икономика може да бъде истински инструмент за промяна. Запалихме се от възможността сами да инициираме или подкрепим подобни каузи – в нашия град, с нашите сили.
Моделът на сувенирно производство в контекста на социално предприятие се оказва изключително подходящ за разнообразие от уязвими групи. Той съчетава:
- Достъпна работа – не изисква високо ниво на образование или физическа издръжливост.
- Гъвкавост – задачите могат да се адаптират според възможностите на всеки участник.
- Терапевтичен елемент – творческата дейност действа успокояващо, повишава концентрацията и самочувствието.
- Културна стойност – създават се продукти, които пазят и разпространяват българската култура.
- Икономическа устойчивост – сувенирите имат пазар, особено в туристически райони като Трявна.
Социалните предприятия като това в Трявна са малки по мащаб, но големи по влияние. Те създават общности, пазят идентичност и вдъхновяват. А ние, малката група от репортери, си тръгнахме не просто с истории – тръгнахме с вяра. Вяра, че всяко кътче на България може да зазвучи отново – стига да има хора като Доника и други като нас, готови да предадат този пламък нататък.